Днес стевията е подозирана в три „престъпления“ заплашващи здравето на човека: антиандрогеност, мутагеност и като следствие от това канцерогеност. Трудовете на изследователите на стевия помогнаха да се изгради схемата на нейната биохимия в организма на плъхове, мишки, кокошки и хора. Оказало се, че попадайки в организма на млекопитаещи глюкозидите и – стевизоидите, не претърпяват никаква промяна – просто в стомашния тракт на млекопитаещите няма необходимите ферменти за тяхното усвояване и поради тази причина не се откриват следи от тях в кръвта и урината. Единствено изключение прави стевиола, фрагмент от гликозидите, който се усвоява от бактериите в стомашния тракт. Точно стевиола се превръща в главния заподозрян и обвиненията срещу него са че е способен да предизвика мутации в чревните бактерии. Многочислените опити със стевиозоид и ребаудизоид показали, че те не само не преизвикват рак, но и намаляват вероятността подопитните животни да развият аденом или рак на млечните жлези и намаляват скоростта на развитие на рака върху кожата. Относно мутагенността оказало се че стевиола предизвиква мутации само в един щам на салмонелата. Даже огромни дози стевиол 4 г/кг не успели да предизвикат мутации при гризачи.